Отворено съзнание за активно гражданство Печат

Open Minds For Active Citizenship
OMAC
многостранно училищно партньорство
2008г. – 2010г.

От тази година в ГПЧЕ “Н. Вапцаров” стартира ново многостранно училищно партньорство - “Отворено съзнание за активно гражданство”. Проектът се финансира с подкрепата на Европейската комисия по програма „Учене през целия живот” и е с продължителност две учебни години. Администрирането на проекта на национално ниво се извършва от Център за развитие на човешките ресурси, секторна програма Коменски. В партньорството участват 9 училища от 6 страни: Италия, Полша, Румъния, Германия, България и Турция. Работният език на проекта е английски.

Многостранното партньорство се базира на задълбочено проучване на съдържанието на член 10 и 11 от Дял II - Свободи от Хартата на основните права на ЕС:
- чл.10
Свобода на мисълта, съвестта и религията

- чл.11 Свобода на изразяването на мнение и свобода на информация.
Хартата е провъзгласена тържествено за първи път от председателите на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията по време на Европейския съвет в Ница на 7 декември 2000 г.

По време на проекта учениците ще проучат задълбочено традициите на собствената си страна отнасящи се до свободата като цяло и в частност свободата на мисълта, съвестта и религията и свободата на изразяването на мнение и на информация. Специален приоритет в работата по проекта има междукултурния диалог, за да могат да бъдат съпоставени и разбрани различните средства за свобода в различните страни.

Основният краен продукт на многостранното партньорство е многоезиков сайт с материали, които ще бъдат използвани като средство за преподаване на понятието свобода и в частност свободата на мисълта, съвестта и религията и свободата на изразяването на мнение и на информация в редовните часове на училищата, взели участие в проекта.

Чрез непрекъснатия контакт и срещите между страните партньори учениците имат възможност да разширят знанията си за историята, традициите, културата и образователните системи на страните партньори. Учениците придобиват нови умения, свързани както с личния, така и със социалния им живот, като например да общуват, да взимат решения, да разрешават проблеми и конфликти, да предлагат творчески подходи, да бъдат отворени спрямо общата дейност, да работят в екип, да бъдат солидарни. Учениците имат възможност да практикуват езиците, които владеят и да подобрят компютърните си умения.

Учителите получават възможност да развият умения при разработването и управлението на проект – планиране, работа в екип, използване на нови информационни и комуникационни технологии, управление на бюджет. Срещите с колеги от различни европейски страни предоставят възможност за опознаване на различни образователни системи и методи на преподаване. Една от целите на проекта е да се разучи метода за преподаване CLIL (Content and Language Integrated Learning), който комбинира предметното и езиковото обучение. Методите и материалите, които ще бъдат използвани в хода на проекта са: филми, театрални постановки, исторически източници, литературни откъси и информация от интернет.

Каним всички желаещи да се включат в проекта да се обърнат към г-жа Десислава Тенева, г-жа Павлета Маринова, г-жа Десислава Капитанова или г-н Георги Георгиев.


ХАРТА НА ОСНОВНИТЕ ПРАВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ 

ДЯЛ IIСВОБОДИ

 Член 10 
Свобода на мисълта, съвестта и религията 

1. Всеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията. Това право включва свободата дапроменя своята религия или убеждения и свободата да изповядва своята религия или убежденияиндивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, религиозни обредии ритуали.

2. Правото на отказ от военна служба се признава съгласно националните закони, които уреждатупражняването на това право. 

Член 11 
Свобода на изразяване на мнение и свобода на информация 

1. Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата даотстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на публичнитевласти и независимо от границите.

2. Свободата и плурализмът на медиите се зачитат. 


Сайтовете на проекта

http://www.zambello.veneto.net/omac.htm

http://omac.europole.org/

На сайтовете можете да разгледате кои са нашите партньори и какво е направено по проекта до момента.

 


СРЕЩИ НА ПАРТНЬОРИТЕ

Периодично ще се провеждат срещи между училищата партньори по проекта с цел отчитане на извършените до момента дейности и планиране на следващите задачи.

 

Среща №3 в град Букурещ, Румъния - април 2009г.

Работа в екип

Определено не знаех какво ще работя, когато се присъединих към екипа на ГПЧЕ -ОМАС (Отворено съзнание за активно гражданство). За щастие изненадите бяха от положителната страна на нещата и имах възможността да се запозная и работя с нови хора, да обогатя общата си култура и дори да посетя друга държава.

Работата ми по проекта започна с изготвянето на статии, свързани със свободата на словото, изказа и информацията, които освен на български, трябваше да са написани на английски език. Допълването на речника с преведени фрази и думи, които се срещат в училище всеки ден, и такива, свързани с борбата за свобода на достъпа до информация беше неизменна част от нашата натоварена програма.

Често се събирахме целият екип да обсъдим прогреса по задачите до момента, както и да обменим нови идеи, които да разнообразят и направят по-интересни продуктите на нашия труд. Имахме късмет що се отнася до възможността експерт като Даниела Русева да ни гостува и въведе в европейските практики за правата на човека. След всичките приготовления, преводи, писане, комуникиране и няколко безсънни нощи беше време да отпътуваме за Букурещ.Определено същинските събития не оправдаха очакванията ми. Може да се каже, че бях притеснен относно самата организация и доколко всъщност ще ми допаднат... „колегите” от другите държави и съответно от училището домакин. Противно на предубедеността ми първото нещо, което забелязах, бе бодрата атмосфера, която витаеше из залата, в която за първи път се срещнах с всички участници от проекта. Определено също и добрата организация ме изненада приятно, в предвид факта, че винаги се движехме по план във всички отношения що се отнася до работата на екипа. Имаше и няколко семинара, които бяха доста интересни. Първият включваше участници от всички страни, които трябваше да се превъплътят в определена роля и да вземат участие в предварително изготвен сценарий (с удоволствие информирам, че измежду тях беше и моя милост). Вторият изискваше разделяне на отбори, на които се задаваше въпроси, свързани с националните празници на държавите гостенки.

Времето беше добре разпределено, а това е една от основните предпоставки за добър финален резултат за такъв тип работа. Имаше време за всичко – от това да се запознаем с учениците в училището, които за моя огромна изненада се оказаха много приятни хора, с които бих прекарал с удволствие целия си ден. Можехме да посетим местните забележителности и музеи, да се разходим из града, да се насладим на иначе скромния училищен обяд, да научим повече за образователната система и изобщо да комуникираме с връстниците си, което всъщност е и най-важната част от цялото занимание. Приятните емоции не щадяха съзнанието ни и за съжаление както всичко хубаво и това преживяване мина неусетно. Срещнах нови приятели, запознах се с интересни личности не само от страна на децата, а и на учители, преживях нови усещания, разбрах какво е работа в екип и как може задружно да се постигне дадена цел. Определено бих участвал отново в по-нататъшни пътувания, свързани с проекта, ако ми се отдаде възможност. Със сигурност тези спомени, които ми останаха от Букурещ, ще ги помня дълго време.

Тони Жеков 10а клас

 ***

Моят престой в Букурещ 

Вече измина почти ден откакто пак съм у дома. Сивия куфар, все още неразопакован, ме гледа свъсено, като че ли желае да върна времето за малко назад.

Аз приех участието си по проекта Отворено съзнание за активно гражданство” доста оптимистично, въпреки че криех едновременно по-различни чувства, и то немалко. Предизвикателството на поставената ни от проекта задача изискваше търпелив подход и старание - българските защитници на хуманността, човешките права, свободата на изказа и информацията, такива каквито са доказалите се ПП „Екогласност” и дисидента Желю Желев, търсеха своето достойно отражение в подготвените от нас трудове. А да вложим повече усилия в тях беше от кардинално значение, тъй като именно те имаха за целта да отстоят българският по дух и европейски по начин на действие стремеж към гласност и идейна свобода - на срещата по проекта в румънската столица, Букурещ. Времевия път до заветната дата на нашето отпътуване беше запълнен и с достатъчно забележителни и предизвикателни срещи – дискусия с председателя на шуменския общински съвет г-жа Даниела Русева, както и електронен чат с председателя на Европейския парламент г-н Ханс-Герт Пьотеринг – все събития, от които, малко или много, придобихме полезен опит и обменихме ценни възгледи.

Всяко поглеждане на програмата, всяко случайно зърване на картата, ме караше да се чувствам доста несигурен за това, което ми предстоеше. Но времето премина бързо и, дали със вътрешната ми противоречивост или не, безусетно се озовах в центъра на Букурещ, заобиколен от чудати куполи на сгради, зад които се подаваха лъчите на слънцето. Всичко протичаше динамично, караше да се чувствам истински пълноценно и след ден, прекаран в разхождане из оживените улици дойде сутринта в училището домакин Lauder Reut. Малко, красиво и спретнато, то далеч не ме впечатли толкова, колкото останах след като се запознах с дружелюбните румънци. Те ни посрещнаха с усмихнати и лъчезарни лица, а всяка минута, прекарана под слънцето в разговори с тях, както и с гостуващите ученици, беше безценна. В часовете ни беше представен забележителен подход на преподаване и начин на поведение, в който учителката намираше общ език с всички по чисто приятелски и галантен начин. Такъв, който те кара да се наслаждаваш на всяка минута, прекарана в обменяне на опит, мнения, дори и водене на спорове, и да бъдеш настроен ярко уверено в себе си и тези около теб. Проведените успоредно ученически семинари, съсредоточени върху срещната точка на проекта – свобода на мисълта, изказа и информацията, бяха не по-малко заинтригуващи и предизвикателни – устроени игрово и отборно, те провериха конкретните наши знания във връзка с темата на проекта. Паралелно, нашите възгледи и мнения намериха своята трибуна в организираните отборни дискусии.

Удовлетворението ми от прекараните в училището часове се равняваха на тонове монотонно ежедневие и се опитвах да откопча колкото се може повече. Но ни обграждаше град с дълго минало, чиято история, или поне част от нея, предстоеше да бъде открехната. Румънската столица е колоритно съчетание от модернизиран полисен център наред с аспектите на староевропейско културно средище. С внушителната си архитектура, богатите музеи и зелените си паркове, Букурещ впечатлява със своеобразния си отпечатък сред балканските и европейските градове.

И сякаш феерия от румънско слънце, усмивки и оживление се изреди пред погледите ни. Да не забравя да благодаря на всички с мен, без които изживяването нямаше да бъде същото.

Пламен Андреев - 9а клас

Среща №2 в град Адриа, Италия - февруари 2009г.

През месец ноември екипът на проекта обяви в гимназията два конкурса – първият за лого на проекта, а вторият за представяне на понятието свобода в различни международни и национални документи. Победителите от конкурсите, съответно Гергана Борисова и Гергана Иванова от 9г клас, участваха на втората среща на партньорите в Италия. В срещата участваха и Даниела и Деница от 11а клас. Те имаха задачата за кратко време да изчетат няколко учебника по история и много книги, за да направят анализ на различните начини за изразяване на свободата на мисълта, изказа и информацията в хода на историята по отношение на международните факти.

Най-голямата ни гордост е, че нашето предложение за лого бе избрано на срещата за лого на проекта.

Отзиви от втората среща на партньорите в гад Адриа, Италия:

 Италия

Днес измина седмица, откакто се върнахме от Италия. Замислям се и като на филмова лента виждам всичко преживяно. Спомням си онзи далечен ден през ноември, когато г-жа Маринова ни разказа за проекта и обяви, че ще има конкурс, победителите, от който ще вземат участие в проекта. Помислих, че би било много хубаво да участвам в проекта, защото щях да науча много нови неща, да се науча да работя в екип и какво ли още не. И така реших да участвам в конкурса.Аз не печеля често, затова не вярвах, че мога да бъда избрана, но много силно се надявах и ето, че дойде деня, в който ми съобщиха, че съм избрана. Винаги съм мечтала как ще посетя някоя чужда страна, как ще опозная някоя друга култура, как ще срещна по-различни хора, но никога не съм си представяла, че това ще бъде толкова скоро и бях на седмото небе от щастие, когато ни извикаха и казаха, че ще участваме в проекта и ще посетим Италия.Времето измина неусетно и изведнъж се оказах с куфар в ръка пред микробуса, който щеше да ни отведе до летището. Изпитвах смесени чувства - от една страна бях много, много щастлива, че заминавам, но от друга ми беше мъчно за родителите и приятелите, които оставях тук. Скоро потеглихме на най-голямото пътешествие, което някога съм правила, за да изживеем неща, които ще запомним за цял живот.През по-голямата част от нашия престой в Италия бяхме в градчето Адриа. Красиво - това е думата, с която бих го описала. Из целия град се носи духът на спокойствието - тези тесни павирани улички, реката, мостовете, катедралата и църквичките, камбаните с техния мелодичен звън, усмихнатите хора те карат да се откъснеш от забързаното ежедневие и да се насладиш на красотата на всичко около теб.В това градче се срещнах с няколко италиански ученички. Запознанството ми с тях се оказа незабравимо изживяване.От тях научих много нови неща за Италия, за културата им и за начина им на живот. Разбрах, че ние сме много различни, но и много еднакви. Заедно прекарахме прекрасни мигове, за които дълго време ще разказваме. Надявам се да продължим да поддържаме връзка с тях.Следващата ни спирка беше Венеция. Посетихме я точно по време на карнавала. Той завинаги ще остане запечатан в съзнанието ми - феерия от цветове, хора облечени в чудновати костюми, музика, весела глъчка от всички страни… Там видяхме много неща - синята кула с лъва (символ на Венеция), кулата “Господарят на къщата”, катедралата “Сан Малко”, двореца на Дожите, музеят “Correr”, библиотеката “Marciana”, моста Риалто, а те не могат да се опишат с думи. Там научих много нови неща и видях места, които не всеки има възможността да посети, затова много се радвам, че успях да видя това вълшебно късче земя - Венеция!Дойде времето да си тръгнем и ето че отново изпитвахме онова странно двойнствено чувство - щеше ни се отново да видим  нашата мила родина, но и не искахме да тръгваме толкова рано. По време на срещата изживяхме толкова много емоции, видяхме и опитахме толкова различни неща, преживяното бе неповторимо.Много се радвам, че съм част от този проект и че успях да посетя тази красива страна - Италия!

Гергана Иванова, 9г клас

***

В очакване 

Всеки си мисли, че е много лесно да споделиш своите чувства и преживявания, но колко е трудно, когато останеш сам в стаята и не можеш да събереш мислите си. Впечатленията изплуват в теб и ти се опитваш да отсееш най-важното или поне да започнеш от някъде, но не знаеш от къде.Така се чувствам и аз сега – стоя и мисля.            Малко по малко подреждам всичко в главата си и се сещам за момента, в който разбрах за училищния проект „Отворено съзнание за активно гражданство”. Беше в час по английски език, госпожа Маринова тъкмо се беше върнала от Полша и ни разказваше за проекта и за това, какво са правили там. На мен ми стана много интересно. Още в мига, когато тя спомена, че ще се организира конкурс, за да се изберат участниците в следващата среща, бях сигурна, че искам да участвам в него.            Повече от седмица всеки ден очаквах, когато вляза в училище, да видя обявата за конкурса. Но, нямаше такава. Една сутрин отново бях в училище твърде рано – нямаше почти никого. Но той беше там – розов лист, на който с големи букви бе названието на проекта – това бяха те, конкурсите бяха обявени.            Стоях пред заветния лист и четях. Прочетох го веднъж, два пъти. Не можех да решa към кой конкурс да се насоча – дали за лого на проекта, или за тълкуване на понятието свобода. Учебният ден мина, прибрах се удома, а все още не бях решила. И така ден, два. Докато една нощ не се събудих с идеята за лого – гълъбче, кръжащо около планетата Земя. Тази бяла птичка символизира съзнанието на активния човек, което постоянно е в движение, съзнанието, което притежава всеки гражданин, отстояващ себе си и своите свободи. След няколко дни логото беше готово и го изпратих.            Надявах се колкото се може по-бързо да обявят резултатите от конкурсите. Този път не чаках дълго. Още на втория ден госпожа Капитанова дойде в едно междучастие и повика мен и другата Гергана от нашия клас, която беше участвала в конкурса за свободата. Всяка от нас може би малко или много предчувстваше какво ще се случи, но никоя не смееше да го каже на глас, за да не „предизвика съдбата”. Но ето, че беше факт, ние бяхме победителки в конкурсите и щяхме да присъстваме на следващата среща от проекта. Дори не можех да си помисля, че в Адриа моето лого ще бъде избрано за лого на целия проект. Колко силно се вълнувах тогава!            Толкова далече ми се струваше тази дата – 16 февруари, но времето излетя така бързо и тя дойде. Не разбрах кога се оказах с куфар в ръка и чаках да потеглим за Италия. Беше ми тъжно, че се разделям със семейството си, с приятелите, със съучениците, но не можех да взема и тях с мен. Очаквах една различна седмица, изпълнена с много нови преживявания, с нови емоции, с много вълнение. И тя наистина беше такава.            Пътувах със самолет – никога преди не бях летяла. А колко беше хубаво! Неворятно е чувството да погледнеш през прозореца и да знаеш, че ти си горе, там, където никой не те вижда, сред облаците в небето.Но пътуването не беше най-важното. През тази една седмица се запознах с много нови хора – деца на моята възраст, деца от различни страни, но най-вече с италианци. Те са толкова мили, така лъчезарни и сърдечни хора, които те предразполагат, и ти ги чувстваш като истински приятели, с които можеш да говориш за всичко. А какво да кажа за Италия? Наистина красива страна, която винаги съм си мечтала да посетя. През тази една седмица ние посетихме градовете Адриа и Венеция. Адриа е малко тихо градче в Италия, пълно с дружелюбни хора, които ти се усмихват и поздравяват дори когато не те познават. В този град бе срещата по проекта – няколко незабравими дни, в които имаше от всичко, и смях, и веселие, и тъга по близките в България.            А Венеция! Приказен град – канали, лодки, гондоли и слънце. За какво повече може да си мечтае човек?! Видяхме и карнавала – имахме невероятния късмет да посетим Венеция точно във времето, когато се провеждаше той. Това беше Венеция в целия й блясък.            Всичко беше хубаво, но както всяко хубаво нещо свърши твърде бързо. Седмицата измина неусетно, върнахме се към ученическото ежедневие, изпълнено със страх от контролни и изпитвания.            Дните, прекарани в Италия бяха едни от най-хубавите в живота ми и ще запазя спомените си от тях завинаги. А с приятелите, с които се запознах там, се надявам да поддържам връзка и в бъдеще.

Гергана Димитрова Борисова, 9г клас

***

Моите незабравими моменти на Апенините 

Когато господин Георгиев ме извика да ми съобщи, че съм избрана да участвам в проекта „Отворено съзнание за активно гражданство”, бях много изненадана и не можех да повярвам на късмета, който имам - да посетя Италия, една страна с дълга история и многовековни традиции.Бях много развълнувана заради пътуването, но знаех, че преди това трябва да свърша много работа. Няколко месеца заедно с моята съученичка Деница, както и с Гергана Борисова и Гергана Иванова от 9г клас изпълнявахме задачите, заложени за този етап от проекта. А именно чрез тях успяхме да се запознаем подробно с правата и свободите на гражданина, утвърдени в международни и официални документи.Колкото и далеч да ми се струваше тази дата - 16 февруари, тя неусетно дойде и се оказах в самолета за Венеция. Въпреки че и преди съм пътувала в чужбина, чувствах, че този път ще бъде различно. Очакваха ме нови и непознати преживявания.Седмицата, прекарана  в Италия  беше невероятна. Успях да се запозная с много хора- ученици и учители, както от училището, което посетихме в Адриа, така и от останалите училища партньори в проекта. Домакините от  Liceo ClassicoCarlo Bocchi бяха подготвили интересна програма съвместно с друго италианско училище S.Angelo in Vado. Учениците от последното изпяха италианския химн и изпълниха химните на България, Германия, Полша, Румъния и Турция на флейта. Докато слушах българския химн си спомних за родината и за приятелите и близките, които много ми липсваха. Това малко ме натъжи, но пък музикалният следобед, който последва беше наистина забавен. Поотпуснахме се и вече не усещахме езиковата бариера- комуникирахме свободно с останалите ученици на английски и на немски език. С някои общувахме повече, с други - по-малко.На следващия ден беше предвидено да участваме в учебните часове в училище Carlo Bocchi. Няколко неща ми направиха впечатление от сутринта, която прекарах в един клас. Учителите се държаха много дружелюбно, повечето говореха английски език и ме разпитваха за България, за нашето училище и за престоя ни в Италия. Много бях учудена, когато учителят по философия ми разясни тяхното оценяване, което доста се различава от нашето. Оценките са от 1 до 10, а не от 2 до 6. Най-забавен беше часът по математика, защото през цялото време учителката им обясняваше задачите и на италианки, и на английски. Аз решавах заедно с тях и дори помогнах на момичето до мен да си напише домашното. Не знам защо им се струваха толкова трудни тези задачи, които ние изучавахме още в девети клас.Краят на седмицата ни предложи изключително преживяване. Посетихме Венеция- един приказен град, който точно по това време беше обагрен от различни цветове във връзка с провеждащия се карнавал. Толкова красиво беше. Навсякъде по улиците се разхождаха маскирани хора, които се наслаждаваха на карнавала. Всички изглеждаха щастливи, сякаш дори топлото слънце се усмихваше.Така приключи едно пътуване, изпълнено с много приятни емоции и незабравими преживявания. Всеки път, когато си пиша с някои от приятелите, с които се запознах в Италия, ще се сещам за хубавите моменти, прекарани заедно.

Даниела Недялкова, 11а клас

***

Една незабравима седмица

 В един слънчев  учебен ноемврийски ден бях извикана заедно с моята съученичка Даниела в директорския кабинет. Бях много нервна и очаквах най-лошото. Но след няколко минути научих от самия г-н Георгиев, че съм избрана да участвам в проекта „Отворено съзнание за активно гражданство”, който засяга основните човешки права и свободи и как те се регламентирани от различни международни и национални документи. Последва една дълга въздишка едновременно на облекчение и радост.            Емоцията беше неописуема. Чувствах се изключително горда, че ще представлявам гимназията заедно с моите съученици в друга държава. А самата държава не беше коя да е – а именно Италия, страна пълна с много история, обаятелен чар и красота. Една детска мечта беше на път да се сбъдне. Но заветната дата 16.02.2009 беше доста далеч, а дотогава доста работа ме чакаше. Падна голямо четене, но си заслужаваше! Научих толкова неща за 3 месеца, които някои хора учат с години. Екипната работа беше ключът към успеха, а хората, с които работих, я направиха да изглежда лесна като детска играчка. Бяхме изключително мотивирани.            Бях много притеснена, защото не бях излизала в чужбина от много време. Но от друга страна, в Италия ме очакваха много различни и вълнуващи преживявания. Колкото повече наближаваше нашето пътуване, толкова повече растеше и моето вълнение. Скоро денят дойде, трябваше да се  разделя със семейство, приятели и съученици.            Градът, в който се проведе срещата по проекта беше Адриа. Краткият ни престой там беше незабравим. Останах много приятно изненадана от този малък град. Улиците бяха чисти и изцяло павирани - голямо предизвикателство за нашите куфари. Свежият въздух и слънчевото и топло време направиха нашият престой там още по-приятен. Духът на Адриа се усещаше навсякъде във всеки ресторант, магазин, кафене или пекарна - запазили своите италиански традиции.            Срещата в самото училище с останалите ученици от другите държави-участнички беше много вълнуваща.Там се запознах с много нови и различни хора, с които се надявам да поддържам контакт и в бъдеще. Много добро впечатление ми направиха и самите италианци, които бяха много весели, жизнени и мили хора. Чувствах се много комфортно с тях и така в сладки приказки езиковата бариера беше преодоляна много лесно.            Много съм горда от факта,че нашето лого беше избрано да бъде лого на самия проект- доказателство, че в нашета гимназия учат едни от най-умните деца!            Този проект ме промени до голяма степен, и благодарение на него разбрах как живеят хората в една страна с различна култура и традиции от българските.            Престоят ни в Италия беше една седмица и за този кратък период ние успяхме да посетим и емблематичната  Венеция. Денят, който прекарах там ще остане завинаги запечатан в съзнанието ми.Гондоли, канали, лодки, мостове и красиви сгради- празник на сетивата! Видяхме и карнавала- цветна феерия от хора, украса и музика. Видяхме Италия в целия й блясък.            Но като всяко хубаво нещо,така и нашето пътуване стигна своя край. Всичко свърши толкова бързо и неусетно, като на един дъх.Много съм благодарна на моите партньори от проекта- Даниела, Гергана Борисова и Гергана Иванова, както и на учителите, без които пътуването и работата нямаше да бъдат толкова забавни и приятни.Пожелавам и на други ученици да преживеят това, което преживях аз, защото усещането е неописуемо, а споменът остава за цял живот.

Деница Маринова, 11а клас

 

Среща №1 в град Дебица, Полша - октомври 2008г.

На първата среща имахме възможност да видим за първи път лице в лице нашите партньори. До сега комуникациите се извършваха единствено по Интернет. Всеки партньор представи училището си, обменихме презентации за страните, градовете и образователните системи. Учителите планирахме бъдещите дейности по партньорството, а учениците влизаха в реални часове на нашите домакини.

Отзиви от първата среща на партньорите в гад Дебица, Полша:

Участието ми в един училищен проект

Много е трудно да изразиш чувствата си върху лист хартия, защото думите никога не достигат. Но ще се опитам в следващите редове да опиша нещата, които ме оставиха без дъх.Лятото на 2008г., през една слънчева утрин, телефонът звънна. Беше госпожа Капитанова. Това, което ми съобщи ме накара да литна и стигна чак до облаците. Каза ми, че са ме избрали да участвам в проект, който щял да ме отведе в Полша. Аз бях наистина развълнувана, защото досега не бях излизала в чужбина. Но колкото повече наближаваше заветната дата (20 октомври) толкова повече започвах да се страхувам. Може би страхът ми се е основавал на това, че ми предстои нещо ново и различно. Може би се страхувах да не би моите очаквания, как ще протече срещата, да се окажат илюзорни и нереални. А може би просто се страхувах дали ще ме приемат хората там, защото те са друга нация, друга култура, различна от нашата. Не вярвах да са настроени положително. Но независимо от моите опасения, деня, в който щях да замина за Полша, деня, в който щях да се разделя с близки и приятели, дойде.

Спомням си как, като бях малка преди всяко пътуване или лагер или каквото и да е, стига да е ново, по-хубаво, по-красиво и чакано с нетърпение, стомаха ми се свиваше на топка от вълнение, и трептеше сякаш пеперуди пъркаха в него. Прекарах вечерта в безуспешни опити да заспя. И тази вечер не правеше изключение. Но и да исках не можех да се откажа, защото моите преподаватели разчитаха на мен, аз им бях дала обещанието си. Така, че нямах избор. Трябваше да стисна зъби и да се изправя срещу моите страхове.

Много се радвам наистина, че не се отказах, защото това беше едно от най-хубавите преживявания в моя живот. Успях да посетя едни от най-красивите места в Полша, а може би и в цяла Европа. Там срещнах прекрасни хора. За малкото време, което прекарах с тях, смея да твърдя, че съм ги опознала. И самото семейство, в което прекарах близо четири дена ме прие, като част от тях, дори родителите се отнасяха с мен, като с тяхно собствено дете. Поляците са невероятни, независимо разликите между нас, те бяха готови да те изслушат. Също така са и много забавни личности и колкото и тъжен да се чувстваш могат да те разсмеят. В моментите на носталгия към родината и близките, те винаги ме развеселяваха. Аз завързах много приятелства там и се надявам да ги продължа макар и чрез електронната поща и Skype.

Но едно от нещата, което най-много ме разчувства беше концлагерът Освиенцим, който посетихме. Дори самите жилища (ако мога да ги нарека жилища), в които са били принудени да живеят концлагеристите говорят за средата и живота воден по времето на Втората Световна Война. Научих за начина, по който са ги третирали и измъчвали като роби. Смразяващо е да видиш снимка на жена изглеждаща на 45 години и да разбереш, че това е 14 годишно момиче прекарало 3 месеца в концлагера. Концлагеристите са били подлъгвани, че ще пътуват за заветната Канада, а всъщност са отивали към газовите камери (под претекст, че ще се къпят). Видяхме и крематориумите, където са били изгаряни телата, научихме, че пепелта от тях се е използвала след това в строителството. И още много и много издевателства. Изобщо организация като една безотпадна технология, в която хората наравно с техните вещи, са третирани като вещи.

Вероятно с това наше посещение там, учителите ни са искали да ни покажат, че не е най-важното да бъдеш облечен с най-модерните дрехи, да караш скъпи коли или да ядеш най-вкусната храна, а че можеш да се задоволяваш и с най-малкото, което ти се дава. Не трябва да сме алчни и да бъдем егоисти, защото онези хора там не са получавали и основните неща, които са им били нужни, за да преживеят. Разбрах какво са чувствали, колко са страдали и тъгували за родното си място и близки. Да се надявам занапред да не е нужно да се сещам за това, а сама да разбирам кое е правилно и кое не е.

И така дойде края на седмицата. Жалко беше, че всичко свърши толкова бързо, като на един дъх. Но в мен винаги ще си останат хубавите чувства, които изпитах. Сигурно това пътуване нямаше да е същото без подкрепата на моето семейство, приятели и съученици, които всеки ден се сещаха за мен. Много съм благодарна на моите партньори от проекта - Пламен, Владо и Ирина, без чието участие може би пътуването нямаше да е толкова забавно. И най-накрая, но не на последно място искам да отправя специални благодарности към моите преподаватели, които бяха с мен. Да се надявам, че не сме ги ядосали или тормозили много през идната седмица и най-вече искам да им благодаря за възможността, която ни дадоха и дано не сме ги разочаровали.

Много бих се радвала, ако отново ми се отдаде шанс да участвам в такъв проект, защото освен, че посещаваш нови места, ти се научаваш как да работиш в екип, как да се съобразяваш с другите и понякога да отстъпваш. Много е хубаво, че също можеш да подобриш уменията си в практикуването на чужди езици и използването на информационните технологии.

Пожелавам и на други ученици да им се случи това, което и на мен, защото усещането е незабравимо и остава за цял живот. 

Грациела Григорова 10 а клас 

***

Моите незабравими мигове в Полша 

Всеки човек пази в сърцето си различни мигове от живота си - незабравими мигове, които и аз съм запечатала в сърцето си. Такива спомени, които ще помня вечно. Спомени, към които ще се връщам след време.

Нямах търпение да тръгна за Полша - страна, намираща се в "сърцето" на Европа; страна, за която не знаех много. Отидох там благодарение на училищния проект „Отворено съзнание за активно гражданство”.

Ако трябва да бъда честна този проект ме промени много. Научи ме да работя в екип, да спазвам работна дисциплина, да развивам практическо мислене. Доразвих някои мои качества като отговорност, мотивираност, организираност, комуникация извън рамките на училището. Успях да се запозная с деца от други страни, с които продължавам да кореспондирам и до днес чрез интернет на работния за проекта език-английския.

За първи път на полска земя стъпих в столицата Варшава. Тя ме впечатли с високите небостъргачи, широки булеварди с много дървета, прекрасни сгради, църкви и паркове, в които всеки турист би се влюбил. Духът на града усетих като се разходих по главната улица, на която се намират много ресторанти, кафенета, книжарници и малки магазини. Незабравимо място в столицата е площадът в Стария град. Когато застанем на площада  погледа ни привличат пъстроцветните изписани фасади на средновековните къщи. Там се намира най-късата уличка във Варшава, най-тясната фасада, най-дългата опашка за сладолед през лятото.

Забележително място в столицата е новият Кралски дворец, който е точно копие на стария дворец - разрушен и опожарен по време на Втората световна война. Залите на замъка са изпълнени с автентични предмети запазени от варшавяните въпреки, че градът е бил сринат до основи по време на войната. Силата на този град е в изключителната жизненост и енергия на неговите жители, способни да понесат непредвидимите трудности на съдбата. Те възстановяват града след войната със собствени средства и труд без намесата на държавата. Варшава е непокорен град, изпълнен с живот, загледан в бъдещето без да забравя и миналото.

Следващият град, който посетихме е Дебица градът на нашите партньори. Малко китно градче избрало да се развива в областта на спорта. Въпреки малкият брой жители около 47 000 в града има изградени много спортни съоръжения между които басейн с европейски размери, ледена пързалка, която и ние успяхме да изпробваме.Нямах представа как ще издържа няколко дена в семейството, където бях настанена. Всичко беше ново и непознато за мен. С трепет и вълнение пристъпих прага на „новия си дом”. „Новото” ми семейството ме прие топло и сърдечно. Благодарение на тях се запознах с култура много по-различна от нашата. От престоя ми в полското семейство и разговорите, които проведох с децата и учителите, участващи в проекта научих,че хората имат различни мечти и че всеки един народ, всяка една държава изобразена на географската карта е различна. Но въпреки различията ни, аз и семейството станахме добри приятели. Така ежедневието ми се превърна в един малък празник за моята душа, оцветен с много пъстри емоции и комични ситуации.

Последният град от престоя ни в Полша беше Краков - вторият по големина в Полша и старата столица на Полша. Град с тринадесет вековна история, със запазени множество исторически сгради, дворци и катедрали, с техните великолепни интериори.

Огромният дворцов комплекс Вавел е сърцето на града. Той е емблемата на Краков. Шест века замъкът е подслонявал полските крале. После през него са минали и австрийци, и германци. В катедралата на замъка Вавел можете да изпълните най-заветното си желание. Трябва само да се качите до камбанарията, да пипнете с лявата ръка старинната камбана и да си кажете желанието.

Освен с архитектурата си това място очарова с артистична атмосфера и множеството легенди.Създаването на града е обвито в митове.

Символът на Краков е драконът на Вавел бълващ огън. Той е увековечен с прочута статуя, като вечер от устата му излиза истински огън, за да припомня легендата.В града, миналото се преплита с настоящето. Пример за това са старинните църкви, катедрали и камбанарии. Град, съчетал в себе си минало, настояще и бъдеще; град, в който и легендите са живи.

Продължаваме нашето пътешествие на полска земя.Аушвиц-място на смърт и на възпоменание. Аушвиц е бил най-големият лагер на унищожението, наричали го фабрика за смърт, конвейер за смърт, машина за смърт. Както и всяко определение, тези - далеч не са пълни. Преди всичко Аушвиц бил населен с хора. Според различни оценки в Аушвиц са загинали от един милион и половина до три и половина милиона човека, сред които – повече от милион и двеста хиляди евреи, сто и четиридесет хиляди поляци, двадесет хиляди цигани, десет хиляди съветски военнопленници и десетки хиляди затворници от други националности. От 2 милиона умрели в Аушвиц, някои изобщо не са стъпвали в лагера- те направо са откарвани от вагоните в газовите камери.

Никога няма да забравим тези мъже, жени и деца, и тяхната агония!Въпреки различните култура и език, аз останах приятно изненадана от престоя си в Полша. Всичко видяно и почувствано ме изпълваше с много топлина и радост, с нови, непознати тръпки. Посещението ми в Полша мина на един дъх.

За мен седмицата, прекарана там, беше изпълнена с много емоции. Това бе сбъдната приказка за мен - да се докосна до различни светове и култури, да бъда част от реализацията на един проект, който продължава и тук в България. Този месец октомври  аз ще помня завинаги.

А спомените, които са запечатани в съзнанието ми ще бъдат доказателство, че мечтите стават реалност!

Ирина Димитрова 10Г клас