Търсене на информация в сайта

Български (България)Russian (CIS)Deutsch (DE-CH-AT)French (Fr)English (United Kingdom)
Проекти


Толерантността или лесно ли е да приемеш чуждия образ на живота PDF Imprimer Envoyer

 

Толерантността или лесно ли е да приемеш чуждия образ на живота

В Атина от 20 до 24 април се проведе последната среща по проект, за многостранно училищно партньорство – „Различни култури на европейската сцена”, с участие на група учители и ученици от ГПЧЕ „Н.Й.Вапцаров”.

Заключителната тема „Толерантност срещу нетолерантност” беше видяна от представителите на Германия, Италия, Полша, Румъния, Финландия, Гърция, България от различни аспекти. Бихме могли да кажем беше „преживяна”, „изиграна”, „историзирана”, „драматизирана”.

Една е европейската сцена и всички ние бяхме в пространството на нейното хилядолетно начало. И както първите театрални празници през Античността – Големите Дионисии - нашият празник беше през април и продължи четири дни. Бяхме в подножието на Акропола, в древния  Дионисиев театър, където са се играли първите представления.  Под открито небе, с разцъфнали дървета и цветя наоколо, театърът е събуждал сърцата и мислите

„Буден е театърът” изрича Аристофан, преди петнадесет столетия и участниците в проекта потвърдиха тези думи. Под режисурата на доктор-арттерапевт,  учениците от седемте страни изиграха сценките, които сами са подготовили на тема –толерантност. Нашите момичета – Теодора, Гергана, Андриана и Ралица показаха  на сцената  как неуважителните думи плющят като шамари и не са безобидна игра.  Нетолерантността в отношенията в семейството, в училище или на улицата правят живота труден, пораждат конфликти и нанасят морални щети. Не можем да имаме уважението на другите, ако самите ние не ги зачитаме.

И публиката се  качи на сцената , за да  се включи в непосредствения, сърдечен разговор– какво е толерантност и лесно ли е да бъдеш толерантен в днешно време.

Древногръцкият философ Аристотел, описва драматическата форма като разговор, където героите могат да твърдят “свои” неща, несъвпадащи или противоречащи на това, което разказвачът би казал по същата тема. Така се случи и на сцената на театъра „Мелина Меркури”.

Младите хора и техните учители приеха фактите, че доброто и лошото са сплетени в тъканта на живота, всички сме различни – различни етноси, раси, култури, характери...Не се раждаме научени на толерантност и уважение. Не случайно самият корен на думата отвежда към значенията – търпя, издържам, привиквам. Спокойно да  приемем чуждия образ на живота, да признаем правото на съществуване на другата култура, не е лесно.  Изисква се знание, възпитание, добър пример, само-съзнание. Разговорът естествено се пренесе и към въпроса за нуждата от самоуважение.

Отново на сцена, в зала на общината, гръцките ни домакини показаха своя респект към традиционната си, национална култура. А ние открихме с радост колко много общи танци, песни, ястия сме споделяли с този народ през вековете.

Учениците от Атина  подготвиха чудесна изненада на своите гости. При посещението на парка „Антонис Тритсис”  те изиграха представление, под открито небе.  Сами съставили сценария, изработили театралния реквизит, осъществили режисурата, те изиграха по неподражаемо находчив начин характерното в срещите на сцените на различните седем страни. Хуморът, закачката кореспондираха с респекта и уважението към усилията на техните партньори да направят гостуванията на другите интересна среща със своите култури.

Посещението на свещения хълм – Акропола, на новия музей на Акропола, обогати нашите представи и знание за древната столица и блестящото родоначалие на европейската култура. А разходките из стария град на Атина – Плака и шумния, карнавален и пазарен Монастираки, потвърдиха усещането ни за отворения и пъстър, многонароден свят на Атина. Цялата история, откъси от които ние чухме и „видяхме” в близкият град Нафплион /старата гръцка столица/ е смешение и разделение на културни образи и начин на живот. Видяхме мраморни колони в  дорийски стил, византийските елементи в църквите, но и венецианските аркади. Прекрасен и цветен град, с наситен дъх на цъфнали лимони и портокали, с кметство, което е било джамия, после парламент...Романтика, история и митология се свързват, за да потвърдят, че накрая остава най-хубавото от градивните усилия на различни народи и култури. За съжаление остават и трудно преодоляваните исторически предразсъдъци. Но това беше и целта на проекта „Различни култури на европейската сцена” – да осъзнаем общите си идеи и принципи и да градим  спокоен съвместен живот в мултикултурално и мултиетническо общество.

Посещението на Националния театър на Атина, със 76 годишна история потвърди идеята на нашия проект, че театърът успява да надскочи „задръстванията на времето”. Класическият и бароков стил, съжителстват с funky естетиката на първата държавна сцена. Предварително се закупуват билетите за всички представления. Публиката в Атина „интензивно” преживява драмите и казват, че това е една от най-отзивчивите публики, които „правят“ най-добрите представления.

Проект Коменски ни даде онова широко/ „broad – minded”/, виждане което е стъпка в практиката на толерантността, зачитането на другата култура и очакване да бъде зачитана и нашата. Защото толерантността не означава загуба на убеждения и разпадане на човешките права, а изкуство във взаимоотношенията. Разбрахме, че уважението е заразно, то се прихваща.

Румянка Симеонова

 

 

 
Финландия страната на езерата и сауна PDF Imprimer Envoyer

Финландия страната на езерата и сауна

През месец януари, 2015 се проведе шестата работна среща по проект „Различни култури на европейската сцена“ в Каухава, Финландия. Темата на срещата бе „Уважавай себе си, уважавай мен, уважавай нас“.

Учениците Константин Пенерлиев и Кристиян Йорданов от 10 д клас представиха пиесата „Чудо“ от Иван Радоев. Творбата е написана през 1982 г., но забранена заради персонажа на турчина в нея. Поставена е в Театъра на армията едва през 1991 г. Посланието на автора е, че хората от различни националности могат да живеят в мир.

Ето какво сподели с нас Константин:

„Веднага щом пристигнахме в Каухава, се почувствахме като у дома си. Посрещнаха ни сърдечно и въпреки минусовите температури, всички се почувствахме прекрасно и изпълнени с вълнение. Бях настанен в дома на Аника, едно от момичетата, с които се спреятелихме по време на срещата в България. Предстоеши ни една вълнуваща седмица изпълнена със скандинавска екзотика.

Срещата на партньорите беше официално открита в сградата на Общината. Домакините ни запознаха с любопитни факти за своята родина. Финландия е сраната на езерата, сауните и белите нощи. Въпреки арктическия студ и тъмнината през зимата (най-късият ден е 2 часа) финландците умеят да се забавляват. Организират се ежегодни състезания по носене на съпруга, най-далечно хвърляне на мобилен телефон, плуване в ледени води.

Домакините ни представиха финландската образователна система, която според PISA е най-добрата в Европа. Самото обучение е безплатно, както и здравословните обяди, екскурзиите, музеите и цялата извънкласна дейност, транспортът, който превозва детето, ако най-близкото училище се намира на разстояние, по-далеч от 2 километра, учебниците, всичките канцеларски материали, калкулаторите и дори лаптопите и таблетите. В училище се преподава само онова, което ще потрябва на детето в живота. Децата могат да изчислят процента на данъка от полученото наследство или от получения доход, да си направят визитка в интернет, да изчислят цената на стоката след няколко намаления или да изобразят „розата на ветровете” на дадена местност. Пушенето сред младите хора не е на мода. Интересен факт е, че моите домакини живеят самостоятелно. След навършване на пълнолетие финландските ученици получават финансова подкрепа от държавата, за да се отделят от семействата си, ако желаят.

Програмата продължи с различни ателиета– фотография, кулинарство и музика. Всеки екип представи национална пиеса по темата на срещата. Един от акцентите в програмата бе написването и изиграването на авторски скеч. Имахме възможността да се запознаем с финландския режисьор Анти Микола (Antti Mikkola) и да надникнем зад кулисите на театъра в град Вааса.

Най – голямата атракция домакините бяха оставили за последната вечер – впряг с хъски, плуване в ледена вода и традиционна финландска сауна. Заведоха ни в местността Ojutjärvi. Влязохме навътре в една доста мрачна гора. В началото беше дори злокобно – мрак, огромни заобикалящи ни дървета и вой на кучета. В края на гората се виждаше едно голямо замръзнало езеро. Навън беше около -30 градуса, но това не ни спря да се впуснем в предизвикателствата. За приключенците следваше с “avanto” финландска сауна комбинирана с плуване в ледените води на езерото.

Без съмнение това бяха най – хубавите 5 дни в живота ми, и ако имам възможност, бих се върнал там и бих останал за по-дълго време. Финландия е удивително място, на което човек си дава сметка колко скъпоценни са спокойствието и редът.

Константин и Кристиян, 10д клас

 
"Мир в сърцето ми, мир в дома ми, мир в света" PDF Imprimer Envoyer

 

"Мир в сърцето ми, мир в дома ми, мир в света"

Срещата в България продължи от 7 до 12 декември 2014 година. Първият ден гостите посетиха Община Шумен и се запознаха с дългогодишната история на нашия град. На същия ден в училище се проведе "Вечерта на културите". Домакини и гости представиха традиционните си ястия и национални танци. Темата на срещата беше "Мир в сърцето ми, мир в дома ми, мир в света". Всички заедно създадохме пиеси по темата с помощта на нашите учители. По време на цялата среща имаше много игри за "разчупване на леда", които ни помогнаха да се опознаем. През свободното време гостите се потопиха в нашето ежедневие, посещавайки местата където ние разпускаме. През последният ден се осъществи пътуването до град Варна. Посетихме Археологическият музей. Там гостите се запознаха по-обстойно с историята на България. Посетихме варненския куклен театър и присъствахме на едно невероятно представление. Срещата в България беше много динамична, изпълнена с положителни емоции. Всички ние се забавлявахме, открихме нови приятели и винаги ще си спомняме за тази една седмица само с усмивки.

Андреана и Гергана, 11а клас

 

 
Наши в Италия PDF Imprimer Envoyer

http://shmoko.bg/index.php?mid=2&news=3504

http://www.youtube.com/watch?v=0_IYgxBRofc


Наши в Италия

Тийнейджъри се обединяват и се опитват да си извоюват правото в града им да бъде построен скейт парк. Сблъскват се с безразличието на институциите, събират подписка, внасят петиция в общинския съвет и накрая се обръщат към медиите и омбудсмана. С разиграване на тази сценка се представиха ученици от ГПЧЕ „Никола Й. Вапцаров“ по време на втората работна среща на международното училищно партньорство „Различни култури на европейската сцена” в италианския град Сан Себастиано ал Везувио.

Казусът донякъде възпроизвежда съдбата на скейт площадката в парк "Студентски". Скечът беше точно по темата срещата "Аз съм отговорен гражданин и познавам своите права", а идеята за него дошла от библиотекаря Румяна Симеонова.

В четиридневното посещение в Италия, което е по програма „Учене през целия живот” на подпрограма Коменски, финансирана от Центъра за развитие на човешките ресурси, участваха десетокласничките Ралица Марио и Теодора Мод, директорът Георги Георгиев, координаторът на проекта в гимназията Десислава Тенева и учителят по английски Павлета Георгиева.

„ГПЧЕ ”Никола Й. Вапцаров”, ни предостави възможността да уастваме в международното училищно партньоство „Различни култури на европейската сцена”. Една от основните цели на този проект е да създаде театрална култура у учениците и да да събуди интереса ни към театъра.“ – разказват участниците в пътуването до Италия Ралица Марио и Теодора Мод от 10 „а“ клас. Рим, Пантеона, фонтана ди Треви, Ватиканските музеи, базиликата Св. Петър и Сикстинската капела са само междинни пунктове на българската група, основната програма е в Сан Себастиано ал Везувио в района на Неапол, където децата са настанени в приемни семейства.

„Програмата през първия ден започна с игри за запознанство и разчупване на леда между участниците от Германия, Румъния, Полша, Финалнадия, Гърция и Италия. Опитахме техни традиционни храни и танцувахме различни танци.“ – обясняват още Ралица и Теодора. Положителната страна на подобни проекти е възможността нашите ученици да се запознаят с културата и бита на приемащата страна, с нейните история и култура. Неапол и Везувий, Кралския дворец, Тетъра Сан Карло, който е най-старата действаща опера в Европа, построена през 1737 година, мъртвият град Помпей са част от визитката на богатата култура на домакините.

В работната част от италианската визита всяка страна трябва да направи презентация на тема: „Аз съм отговорен гражданин и познавам своите права.” И тук децата виждат темата „в действие“. „За огормна изненада на всички училището беше окупирана от обслужващия персонал. Служителите бяха обявили стачка срещу намерението на властите за съкращения и в продължение на два дни не допуснаха никого да влезе в сградата.“ – разказват шуменските гимназисти. С любезната намеса на кмета все пак успели да осъществят работната програма в конферентната зала на общината.

 

 

 
Първата среща на партньорите в Бракел, Германия PDF Imprimer Envoyer

Първата среща на партньорите в Бракел, Германия

ГПЧЕ“Н.Вапцаров“ спечели финансиране за многостранно училищно партньорство по секторна програма „Коменски” на програма „Учене през целия живот“. В проекта участват училища от седем държави - Германия, Италия, Румъния, Полша, Финландия, Гърция и България. Целта на партньорството е да създаде и развие интересът на учениците към театъра.

Първата среща на партньорите се проведе в Бракел - малко градче в Северна Германия. Нина Ненкова от 10 а клас споделя, че още от летището в Дортмунд започва приключението. Участниците са впечатлени от масивната шестнадесететажна сграда на централната библиотека, търговските центрове, посещението на интерактивен музей DASA (Германска изложба за професионалното здраве и сигурност), сладкарниците с традиционни немски сладки.

Ето как Нина преживява и оценява срещата:

„Истинската работа по проекта настъпи в понеделник, когато за първи път посетихме училището. Тогава аз и моята съученичка Мария, както и участниците от другите държави, представихме презентации за страните си. Имахме и игри, с които опознахме другите ученици, но и учителите им – разбрахме техните интереси и хобита. Също така се разделихме на групи и работехме по изработката на логото и уебсайта на проекта. Но вечерта беше най-интересна. Беше “Вечер на културите” и там имаше песни, танци и храна от различните държави. Всеки можеше да опита немски братвурст, финландски солени бонбони - салмиакки, а за учителите имаше гръцко узо, италиански лимонов ликьор, и от България - червено вино.

Вторник посетих някои от учебните часове на Амели. Тогава разбрах, че най-високата им оценка е 1, а най-ниската 6 и че когато правят контролно цели двама учители ги пазят. Заедно с домакините разгледахме училището, което е огромно. Състои се от 5 отделни сгради, има църква, манастир и два просторни физкултурни салона. Лесно е да се изгубиш в него, което за малко щяхме да направим. Училището е частно католическо училище, но за учениците то е безплатно. Частно е, защото е собственост на манастира. Единственото изискване на собствениците е да има часове по религия.

Сряда се запознахме със заместник кмета на Бракел и имахме ателие с актьора Джулиус Де Силва. Беше приятно и увлекателно. Изиграхме отделни епизоди от “Ромео и Жулиета”, трябваше по един драматичен начин да казваме реплики от пиесата, но и да правим подходяща поза към тях. После посетихме падерборнския театър. Видяхме гримьорните и най-разнообразни актьорски облекла – от ренесансови рокли до клоунски костюми.

Четвъртък беше моят последен ден с домакините. Сутринта се разделихме с тях, което не ми беше никак лесно. Но с Амели (моето дете домакин) и другите участници в проекта посетихме “Музеят на германската история” в Бон. Там могат да се разберат много интересни факти за Германия. Имат си дори и кът отделен на “хипи” периода с традиционния за това време ван и модел на космонавт в реален размер. После пътувахме до Кьолн. Първо минахме през “Музеят на шоколада”. Беше наистина изкушаващо да си накупим колкото се може повече шоколадови изделия, но цените не бяха толкова ниски. Докато ни развеждаха из музея, минахме през какаовата им оранжерия и през големия шоколадов фонтан, от който непрекъснато тече шоколад. Някои от нас дори не искаха да напуснат музея. Но трябваше да тръгваме към Кьолнската катедрала. Когато я стигнахме аз, Мария, Амели и хоста на Мария – Елиза се снимахме с флаговете на България и Германия пред нея. Прекарахме още малко време заедно, но трябваше след това да се сбогуваме с участниците от проекта, които вече можем да наречем приятели. На следващия ден разгледахме катедралата и отвътре. Никакви думи не могат да опишат великолепието й. Ако решите да я посетит вечерта ще бъдате изумени от високите й, издигащи се над вас, кули и разнообразната декорация, при която всеки детайл е изработен до съвършенство и ти се струва нереален фактът,че е била построена от хора.

Но денят бързо отмина и на следващия ден, рано сутринта, с лека носталгия излетяхме от Германия за България. През седмицата в Германия видяхме и изпробвахме много нови и различни неща и храни, запознахме се с различни наши връстници от различни части на Европа. Като цяло това е преживяване, което никога няма да забравя. Според мен трябва да има повече такива проекти, за да могат повече ученици да видят и усетят това, което преживях аз в другата държава. Това е един от онези хубави спомени, които никога няма да бъдат забравени.“

Нина и Мария, 10а клас

 

 

 
<< Début < Précédent 1 2 3 4 5 Suivant > Fin >>

Page 1 sur 5