
Интервю с Лина Бакер – доброволец в ПЕГ“Никола Вапцаров“ по немската програма „Kulturweit“
Казвам се Лина, на 18 години и идвам от Любек, град в северна Германия. Миналата година завърших гимназия там и от септември съм тук в ПЕГ „Никола Йонков Вапцаров“, Шумен, за да помагам на всички, които искат да имат нещо общо с Германия и немския език.
- 1. Каквa представa си имала за България преди да пристигнеш тук?
- За да съм напълно честна знаех само че е някъде на юг от Германия и лежи на Черно море. Трябваше да погледна на картата. Нямах никаква конкретна представа за България и исках да бъда изненадана.
- 2. Какво се промени в представите ти след като вече си живяла в България?
- Сега знам къде точно се намира България и постепенно започна да ми харесва.
- 3. Кои български забележителности и градове вече си посетила? Какво мислиш за тях? Би ли ги посетила отново с твоето семейство и приятели?
- Вече бях няколко пъти в София и посетих Бургас, Варна, Русе, Созопол и Несебър. Разбира се, посетих и шуменския паметник. През лятото бих искала да обиколя цяла България и моето семейство ще ме придружи в една част от пътуването.
- 4. Харесва ли ти градът? Защо? Какво смяташ, че може да се промени?
- Да, Шумен ми харесва, защото е заобиколен от върхове и гори и мога да стигна до всяка точка на града пеша. Ако мога да променя нещо в града, ще се опитам да намаля количеството на изхвърлените отпадъци в природата. Също така бих предпочела да има повече цветни сгради, отколкото сиви.
- 5. С какви трудности се сблъска в Шумен?
- Една от трудностите в самото начало беше пресичането на улиците. В Германия чакам дълго време на пешеходната пътека, за да видя дали колата има намерение да спре. Когато хората тук се колебаят дълго дали да пресекат, колите просто си продължават и човек не може да премине от другата страна на улицата. И езикът понякога беше препятствие.
- 6. Ти учиш български език, лесен или труден е той? Какви са предимствата да знаеш езика?
- Българският език е много труден за мен. Междувременно мога да чета и да пиша на кирилица, но произношението и граматика представляват трудност за мен. Въпреки това съм забелязала, че българите се радват, когато се опитвам да говоря български и това ме мотивира допълнително да го изучавам. Да знам поне малка част от езика, ми помага в ежедневието.
- 7. Как прекарваш свободното си време тук и как в Германия?
- Свободното си време в България и Германия прекарвам по сходен начин: свиря на чело, чета, рисувам, срещам се с приятели и прекарвам време сред природата. Единственото, което засега не мога да правя тук, е да свиря в оркестър.
- 8. Помогна ли ти работата тук при решението за бъдещото ти образование?
- И да, и не. Сега вече знам, че с удоволствие бих се занимавала с нещо свързано с езиците, но не смятам, че учителската професия е подходяща за мен. Затова все още нямам конкретна представа за своето бъдеще.
- 9. Какви разлики има между българските и немските училища, съответно и между образователните системи?
- Има няколко разлики! В Германия най-често децата започват да учат на шест години вместо на седем и след четвърти клас сменят основното училище с друго. В Германия е забранено ползването на телефони в повечето училища и на техните територии и се следи строго за спазването на забраната. Освен това има разлика между важността на устната и писмената оценка. В старото ми училище работата в час сформираше от 60% до 70% от крайната оценка.
- 10. Какви предимства има обучението в гимназия с преподаване на чужди езици?
- Аз смятам, че чуждоезиковата подготовка на учениците в училище им дава много шансове за развитие в бъдещето, както за кариера в чужбина, така и за работа в България, при която се изискват чуждоезикови знания.
- 11. Защо е важен сертификатът DSD II? Заслужава ли си?
- Заслужава си със сигурност! Без значение дали ученикът планира да кандидатства в немски университет, или да живее в немскоговоряща държава, добрите познания по немски отварят много врати. От друга страна, сертификатът може да бъде от голяма полза при кариерното развитие в България.

|