Търсене на информация в сайта

Български (България)Russian (CIS)Deutsch (DE-CH-AT)French (Fr)English (United Kingdom)
Толерантността или лесно ли е да приемеш чуждия образ на живота ПДФ Печат Е-мейл

 

Толерантността или лесно ли е да приемеш чуждия образ на живота

В Атина от 20 до 24 април се проведе последната среща по проект, за многостранно училищно партньорство – „Различни култури на европейската сцена”, с участие на група учители и ученици от ГПЧЕ „Н.Й.Вапцаров”.

Заключителната тема „Толерантност срещу нетолерантност” беше видяна от представителите на Германия, Италия, Полша, Румъния, Финландия, Гърция, България от различни аспекти. Бихме могли да кажем беше „преживяна”, „изиграна”, „историзирана”, „драматизирана”.

Една е европейската сцена и всички ние бяхме в пространството на нейното хилядолетно начало. И както първите театрални празници през Античността – Големите Дионисии - нашият празник беше през април и продължи четири дни. Бяхме в подножието на Акропола, в древния  Дионисиев театър, където са се играли първите представления.  Под открито небе, с разцъфнали дървета и цветя наоколо, театърът е събуждал сърцата и мислите

„Буден е театърът” изрича Аристофан, преди петнадесет столетия и участниците в проекта потвърдиха тези думи. Под режисурата на доктор-арттерапевт,  учениците от седемте страни изиграха сценките, които сами са подготовили на тема –толерантност. Нашите момичета – Теодора, Гергана, Андриана и Ралица показаха  на сцената  как неуважителните думи плющят като шамари и не са безобидна игра.  Нетолерантността в отношенията в семейството, в училище или на улицата правят живота труден, пораждат конфликти и нанасят морални щети. Не можем да имаме уважението на другите, ако самите ние не ги зачитаме.

И публиката се  качи на сцената , за да  се включи в непосредствения, сърдечен разговор– какво е толерантност и лесно ли е да бъдеш толерантен в днешно време.

Древногръцкият философ Аристотел, описва драматическата форма като разговор, където героите могат да твърдят “свои” неща, несъвпадащи или противоречащи на това, което разказвачът би казал по същата тема. Така се случи и на сцената на театъра „Мелина Меркури”.

Младите хора и техните учители приеха фактите, че доброто и лошото са сплетени в тъканта на живота, всички сме различни – различни етноси, раси, култури, характери...Не се раждаме научени на толерантност и уважение. Не случайно самият корен на думата отвежда към значенията – търпя, издържам, привиквам. Спокойно да  приемем чуждия образ на живота, да признаем правото на съществуване на другата култура, не е лесно.  Изисква се знание, възпитание, добър пример, само-съзнание. Разговорът естествено се пренесе и към въпроса за нуждата от самоуважение.

Отново на сцена, в зала на общината, гръцките ни домакини показаха своя респект към традиционната си, национална култура. А ние открихме с радост колко много общи танци, песни, ястия сме споделяли с този народ през вековете.

Учениците от Атина  подготвиха чудесна изненада на своите гости. При посещението на парка „Антонис Тритсис”  те изиграха представление, под открито небе.  Сами съставили сценария, изработили театралния реквизит, осъществили режисурата, те изиграха по неподражаемо находчив начин характерното в срещите на сцените на различните седем страни. Хуморът, закачката кореспондираха с респекта и уважението към усилията на техните партньори да направят гостуванията на другите интересна среща със своите култури.

Посещението на свещения хълм – Акропола, на новия музей на Акропола, обогати нашите представи и знание за древната столица и блестящото родоначалие на европейската култура. А разходките из стария град на Атина – Плака и шумния, карнавален и пазарен Монастираки, потвърдиха усещането ни за отворения и пъстър, многонароден свят на Атина. Цялата история, откъси от които ние чухме и „видяхме” в близкият град Нафплион /старата гръцка столица/ е смешение и разделение на културни образи и начин на живот. Видяхме мраморни колони в  дорийски стил, византийските елементи в църквите, но и венецианските аркади. Прекрасен и цветен град, с наситен дъх на цъфнали лимони и портокали, с кметство, което е било джамия, после парламент...Романтика, история и митология се свързват, за да потвърдят, че накрая остава най-хубавото от градивните усилия на различни народи и култури. За съжаление остават и трудно преодоляваните исторически предразсъдъци. Но това беше и целта на проекта „Различни култури на европейската сцена” – да осъзнаем общите си идеи и принципи и да градим  спокоен съвместен живот в мултикултурално и мултиетническо общество.

Посещението на Националния театър на Атина, със 76 годишна история потвърди идеята на нашия проект, че театърът успява да надскочи „задръстванията на времето”. Класическият и бароков стил, съжителстват с funky естетиката на първата държавна сцена. Предварително се закупуват билетите за всички представления. Публиката в Атина „интензивно” преживява драмите и казват, че това е една от най-отзивчивите публики, които „правят“ най-добрите представления.

Проект Коменски ни даде онова широко/ „broad – minded”/, виждане което е стъпка в практиката на толерантността, зачитането на другата култура и очакване да бъде зачитана и нашата. Защото толерантността не означава загуба на убеждения и разпадане на човешките права, а изкуство във взаимоотношенията. Разбрахме, че уважението е заразно, то се прихваща.

Румянка Симеонова