Търсене на информация в сайта

Български (България)Russian (CIS)Deutsch (DE-CH-AT)French (Fr)English (United Kingdom)
Първата среща на партньорите в Бракел, Германия ПДФ Печат Е-мейл

Първата среща на партньорите в Бракел, Германия

ГПЧЕ“Н.Вапцаров“ спечели финансиране за многостранно училищно партньорство по секторна програма „Коменски” на програма „Учене през целия живот“. В проекта участват училища от седем държави - Германия, Италия, Румъния, Полша, Финландия, Гърция и България. Целта на партньорството е да създаде и развие интересът на учениците към театъра.

Първата среща на партньорите се проведе в Бракел - малко градче в Северна Германия. Нина Ненкова от 10 а клас споделя, че още от летището в Дортмунд започва приключението. Участниците са впечатлени от масивната шестнадесететажна сграда на централната библиотека, търговските центрове, посещението на интерактивен музей DASA (Германска изложба за професионалното здраве и сигурност), сладкарниците с традиционни немски сладки.

Ето как Нина преживява и оценява срещата:

„Истинската работа по проекта настъпи в понеделник, когато за първи път посетихме училището. Тогава аз и моята съученичка Мария, както и участниците от другите държави, представихме презентации за страните си. Имахме и игри, с които опознахме другите ученици, но и учителите им – разбрахме техните интереси и хобита. Също така се разделихме на групи и работехме по изработката на логото и уебсайта на проекта. Но вечерта беше най-интересна. Беше “Вечер на културите” и там имаше песни, танци и храна от различните държави. Всеки можеше да опита немски братвурст, финландски солени бонбони - салмиакки, а за учителите имаше гръцко узо, италиански лимонов ликьор, и от България - червено вино.

Вторник посетих някои от учебните часове на Амели. Тогава разбрах, че най-високата им оценка е 1, а най-ниската 6 и че когато правят контролно цели двама учители ги пазят. Заедно с домакините разгледахме училището, което е огромно. Състои се от 5 отделни сгради, има църква, манастир и два просторни физкултурни салона. Лесно е да се изгубиш в него, което за малко щяхме да направим. Училището е частно католическо училище, но за учениците то е безплатно. Частно е, защото е собственост на манастира. Единственото изискване на собствениците е да има часове по религия.

Сряда се запознахме със заместник кмета на Бракел и имахме ателие с актьора Джулиус Де Силва. Беше приятно и увлекателно. Изиграхме отделни епизоди от “Ромео и Жулиета”, трябваше по един драматичен начин да казваме реплики от пиесата, но и да правим подходяща поза към тях. После посетихме падерборнския театър. Видяхме гримьорните и най-разнообразни актьорски облекла – от ренесансови рокли до клоунски костюми.

Четвъртък беше моят последен ден с домакините. Сутринта се разделихме с тях, което не ми беше никак лесно. Но с Амели (моето дете домакин) и другите участници в проекта посетихме “Музеят на германската история” в Бон. Там могат да се разберат много интересни факти за Германия. Имат си дори и кът отделен на “хипи” периода с традиционния за това време ван и модел на космонавт в реален размер. После пътувахме до Кьолн. Първо минахме през “Музеят на шоколада”. Беше наистина изкушаващо да си накупим колкото се може повече шоколадови изделия, но цените не бяха толкова ниски. Докато ни развеждаха из музея, минахме през какаовата им оранжерия и през големия шоколадов фонтан, от който непрекъснато тече шоколад. Някои от нас дори не искаха да напуснат музея. Но трябваше да тръгваме към Кьолнската катедрала. Когато я стигнахме аз, Мария, Амели и хоста на Мария – Елиза се снимахме с флаговете на България и Германия пред нея. Прекарахме още малко време заедно, но трябваше след това да се сбогуваме с участниците от проекта, които вече можем да наречем приятели. На следващия ден разгледахме катедралата и отвътре. Никакви думи не могат да опишат великолепието й. Ако решите да я посетит вечерта ще бъдате изумени от високите й, издигащи се над вас, кули и разнообразната декорация, при която всеки детайл е изработен до съвършенство и ти се струва нереален фактът,че е била построена от хора.

Но денят бързо отмина и на следващия ден, рано сутринта, с лека носталгия излетяхме от Германия за България. През седмицата в Германия видяхме и изпробвахме много нови и различни неща и храни, запознахме се с различни наши връстници от различни части на Европа. Като цяло това е преживяване, което никога няма да забравя. Според мен трябва да има повече такива проекти, за да могат повече ученици да видят и усетят това, което преживях аз в другата държава. Това е един от онези хубави спомени, които никога няма да бъдат забравени.“

Нина и Мария, 10а клас